Церебрална парализа и ерготерапия: изграждане на ежедневна самостоятелност

Церебралната парализа (ЦП) е непрогресиращо неврологично състояние, резултат от увреждане на развиващия се мозък преди, по време на или след раждането. Може да включва различия в мускулния тонус, стойката, движението, равновесието и координацията, сетивната обработка, а понякога и в комуникацията или познанието — в различни съчетания и степени.

Как се класифицира ЦП

ЦП обикновено се класифицира според вида на двигателното различие, засегнатите части на тялото или степента на функционално ограничение. Класификацията помага да се опише нивото на самостоятелност на детето и да се избере най-подходящата подкрепа.

• Спастичен тип — повишен тонус, оживени рефлекси, бавно и трудно волево движение (може да засегне двата крака, всичките четири крайника или едната страна)
• Дискинетичен тип — променливи, неволеви движения, които намаляват качеството на волевото движение
• Атаксичен тип — слаба стабилност на главата, тялото и таза, с нестабилно равновесие и походка

Ранни признаци може да се появят по възраст

• Около 3 месеца: извиване назад на главата и петите при легнало по гръб положение; липса на социална усмивка
• Около 4 месеца: липса на контрол над главата; постоянно свити в юмрук ръчички; кривогледство
• Около 8 месеца: не се обръща и не сяда; не използва добре ръцете; крачетата са схванати или се кръстосват
• Около 1 година: не ходи с опора; ходене на пръсти или с кръстосване на крачетата

Как помага ерготерапията

В рамките на мултидисциплинарния екип ерготерапевтите се съсредоточават върху това да помогнат на детето да участва в ежедневните дейности и роли, увеличавайки самостоятелността и качеството на живот. Подходът е насочен към личността и индивидуализиран, като се отчитат както силните страни на детето, така и неговите затруднения.

• Фини и груби двигателни умения чрез съобразени дейности и игра
• Умения за ежедневния живот — хранене, обличане, тоалет, самообслужване
• Сетивна обработка и подкрепа за сетивна интеграция
• Зрително-моторни умения и писане на ръка (стойка, използване на инструменти, зрително възприятие, внимание)
• Помощни средства и приспособяване на средата у дома/в училище
• Обучение на семейството и емоционална и социална подкрепа

С подобряването на функцията чрез физическа и сетивна работа децата често придобиват увереност — което на свой ред подпомага социалното участие и по-активното, целенасочено ежедневие.