Аутизъм и комуникация: да говориш срещу да се свържеш

Полезно е да разграничим две идеи. Говоренето е предаване на мисли и чувства чрез думи. Комуникацията е по-широка — тя е намерението да споделим послание и готовността на друг човек да го приеме. Бебето започва да общува със света от много рано, дълго преди да се появят каквито и да било думи.

Как разглеждаме комуникацията на детето

Всяко дете развива комуникативни умения в своя собствен етап на развитие. В ранното детство търсим основополагащи умения: споделено внимание, споделяне и реагиране на емоция, усмихване и създаване на сигнали чрез езика на тялото, жестовете, изражението на лицето и звуците. С израстването на детето те стават по-сложни и водят до по-богати социални умения.

При деца с профил от аутистичния спектър често наблюдаваме различия в невербалната комуникация, във формирането на намерение за общуване, в разчитането на намеренията на другите, в използването и тълкуването на жестове и изражения на лицето, както и в споделянето на емоция.

Как може да бъде подкрепена комуникацията

Първата цел не е да подтикваме детето да общува, а да насърчим свързването и да увеличим ангажираността. Наблюдаването на това, което помага на детето да се чувства спокойно, щастливо и комфортно — неговите интереси, текстурите, гледките и звуците, които му харесват — дава отправна точка. Съобразяването с темпото и ритъма на детето по време на игра, издаването на различни звуци и отразяването на емоциите, които то изпитва, укрепват връзката.